Най-добрите методи при учене на чужд език
Кой е най-добрият начин да науча чужд език? Как най-бързо да запомня новите думи? Как да звуча възможно най-естествено? Наистина ли трябва да уча граматика?
Хората, борещи се с чужди езици, постоянно си задават тези въпроси. Всички искаме да прилагаме ефективни методи на обучение, за да можем бързо да проговорим даден чужд език. Как да разберем дали работим върху правилните неща?
Накъдето и да се обърнете, учителите по чужд език използват различни методи и дават противоречиви съвети на курсистите. Едни учат лексика, като зубрят списъци с думи, други я поглъщат естествено, докато четат. Едни се концентрират върху звуците, други предпочитат да подобрят произношението си, наблягайки специално върху това. Някои усилено се занимават с граматика, други никога не отварят учебник.
За щастие хората, които учат чужд език, не са единствените, които си задават подобни въпроси. Лингвистите, хората, които изучават езика, прекарват десетилетия в наблюдение на начина, по който хората възприемат чужд език. И въпреки че все още нямат всички отговори, специалистите са открили много важни неща за това какво работи и какво не.
Нека разгледаме някои от най-често срещаните въпроси при изучаването на чужд език и какво казва науката по тази тема. Ще видим и стратегиите, които учените предлагат, за да ни помогнат да станем по-добри в тази област.
Как да звуча по-естествено?
Може би първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо искаме да звучим по-естествено. Много учащи не се притесняват особено за произношението си. Те смятат, че щом хората разбират това, което казват, останалото няма значение. В това има нещо вярно: нямате нужда от перфектно произношение, за да общувате пълноценно. Но колкото по-естествено звучите, толкова по-лесно ще ви разбират. А колкото по-добре ви разбират, толкова повече ще искат да говорят с вас. Което пък ще ви е полезно, като се има предвид, че трябва да говорите с някого, за да научите езика му.
Защо имаме чуждестранен акцент?
Има две основни причини учащите да имат чуждестранен акцент. Първо, може да е трудно да се разграничат звуци, които не съществуват в родния език. Второ, възможно е в някои езици да има звуци, които изискват да използваме мускулите в устата си по нов начин.
Звукови разлики, които не съществуват в родния ни език.
Когато започнах да уча италиански, прекарах няколко месеца в отчаяни опити да избягвам думата anno (година), защото се притеснявах случайно да не кажа ano (задник). Имах чувството, че италианците по цял свят си правят някаква жестока шега с мен, само защото не можех да усетя разликата. Това е така, защото когато се раждаме, всички имаме малки полиглотски мозъци, които различават звуците на всички световни езици. Когато растем, мозъкът ни се концентрира върху важните разлики и пресява по-маловажните. Това е нещо хубаво, защото ни помага да разберем по-добре езика си, но и създава проблеми за учащите, защото филтрира и звукови разлики, които биха могли да бъдат важни за чуждия език.
Как най-бързо да запомня новите думи?
Начините да се учат думи са толкова, колкото са и успешните учащи. Задайте този въпрос в стая, пълна с полиглоти, и се насладете на епична битка, докато последният оцелял размахва купчина окървавени флаш-карти.
Най-важният дебат, що се отнася до науката, е дали да полагаме усилия да запаметим думите, например с помощта на флаш-карти, или да ги учим естествено, докато четем и слушаме. Както при повечето полюсни крайности, и в двете има известно право – техниките са полезни по различни причини и ако можете да ги съчетаете, ще постигнете успех.
Науката на флаш-картите
Много хора използват системи с флаш-карти, включващи писане на думи или изречения на чуждия език от едната страна на картата и изображение или превод от другата. За да ги научите, поглеждате едната страна на картата, опитвате се да си спомните какво има от другата, след това я обръщате, за да проверите дали сте запомнили правилно.
В наши дни все повече хора използват приложения като Anki или memrise, които оставят малко време между картите, като използват система, наречена раздалечено повторение. Техниката се базира на изследване на германския психолог Херман Ебингхаус, което показва, че хората запомнят повече, когато учат по малко. Това означава, че ще запомните една дума много по-лесно и трайно, ако я поглеждате веднъж дневно в продължение на пет дни, а не пет пъти в един и същи ден.
Ебингхаус забелязва и, че хората запомнят нещата по-добре, когато ги свързват с личен опит. Можете да се възползвате от това, като използвате техника за запаметяване, наречена мнемоника, която представлява свързване на думите с понятия и изображения от родния ви език, които звучат подобно.
Раздалеченото повторение и мнемониката могат бързо да подобрят запомнянето на думи и да направят мозъка ви машина за учене. Но те не са единствените стратегии. Всъщност, прекаленото използване на тези техники може да навреди на речника ви. Когато четете или слушате нещо, мозъкът ви не възприема думата сама по себе си, а постоянно записва данни за това кои думи се появяват редовно, за да може да предвиди какво предстои и да обработва речта по-бързо.
Учените са открили начин да разбират кога мозъкът ни прави това. За да ставаме все по-добри в това, трябва постоянно да наводняваме мозъците си с естествено съдържание, за да можем да изграждаме образи или да знаем кои думи най-често са в комбинация. Четенето на литература на чужд език е чудесен начин да обогатите речника си. Важно е да избирате материали, подходящи за нивото, тъй като ако непознатите думи са твърде много, би било трудно да разберете какво означават те от контекста и е досадно да се налага постоянно да спираме да четем, за да проверяваме думите. Адаптираните книги са по-лесни за разбиране от учащите на по-ниски нива. Ако владеете езика на по-високо ниво, но четенето не ви е любимо занимание, можете да гледате филми или клипове със субтитри на чуждия език (при тях пак се налага да четете).
Наистина ли трябва да уча граматика?
„Граматикофобите“ често се питат дали наистина е необходимо да учат всички граматични правила. Не можем ли да ги възприемаме естествено – с четене, слушане и говорене?
Филолозите трудно могат да отговорят на този въпрос, защото тези неща трудно се контролират и измерват. Експериментите обикновено сравняват група, която учи граматични правила, с друга, който вижда или чува изречения, съдържащи същата граматика, но правилата не се преподават. Но как да разберем дали групите обръщат внимание на една и съща граматична структура еднакъв брой пъти? Какво става, ако тези, които не учат правила, тайно се опитват да ги разберат или ги учат сами вкъщи? Кога са ги научили? Когато ги разбират, когато ги използват или когато не правят повече грешки? Ами ако резултатите от експериментите, според които няма нужда да се учи граматика, не се публикуват?
Затова и въпросът със строгите правила остава сложен, дори и след дълги години проучвания. Те помагат на хората да се изразяват по-точно, но резултатите не са толкова драстични, колкото си мислите, особено като се има предвид цялото внимание, което се отделя на граматиката в часовете по чужд език. Отчитам тези резултати и в собствения ми опит на курсист. Определено помага човек да знае граматика, но не ми се струва особено ефективно да прекарвам по-голямата част от времето за учене в запаметяване на сложни граматични правила.
Кой е най-добрият начин да останете мотивирани?
Това може би е най-важният въпрос. Известни са ви най-добрите начини за усвояване на произношението, лексиката и граматиката, но ако нямате желание да ги прилагате, никога няма да проговорите езика. За щастие се правят много изследвания за мотивацията, които ще ви помогнат да учите. Ето няколко начина да не се отказвате да учите:
Намерете си приятел, с когото да учите.
Проучванията показват, че хората, които усещат, че работят в екип (дори и да не са заедно физически), постигат повече. За това има редица причини:
- Социални: Ние сме социални животни и споделянето на опита ни с други хора ни кара да се чувстваме по-добре.
- Отговорност: След като определите целите си, е по-вероятно да работите за постигането им.
- Подкрепа: Имате достъп до цяла мрежа от хора, които ви подкрепят, съветват и насърчават. От няколко години интернет е пълен с онлайн общности за чуждоезиково обучение, които помагат на хората да се свързват и да си помагат по всякакви начини.
- „На парче“: Разбиването на една задача „на парчета“ е изключително важно за чуждоезиковото обучение, където задачите изглеждат огромни и страшни. Вместо да се опитвате да „говорите английски“, стремете се към нещо по-малко и по-конкретно като един час английски на ден. Когато организирате нещата по този начин, е много по-вероятно да ги свършите. И ако го правите всеки ден, съвсем скоро ще говорите езика.
- Най-добрият начин да научите език: Собственият ви опит.