Галя Бендурска

03.03.2020приблизително 7 минути



Интересни факти за Санстефанския мирен договор

Както е известно за всеки един българин 3-ти март, денят на Освобождението на България е национален празник от 1990 г.. На 3-ти март (19-ти февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г.. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава.

В духа на празника днес решихме да Ви споделим някои любопитни факти около Санстефанският мирен договор:

Факт е, че Санстефанският прелиминарен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. В България той е известен като Цар Освободител. Преговорите по сключването на договора започват в главната квартира на руската армия в Одрин и едва след това се водят в Сан Стефано. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от Граф Игнатиев, чиито основни положения са утвърдени от императора Александър II. На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград.

Факт № 1: Произходът на името на селището кръстник на българската свобода е римско.

Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано - предградие на Истанбул. От 1926г. мястото се нарича Йешилкьой от момента, в който се въвежда законодателното правило всяко населено място в Турция да има турско име. В Османската империя това правило не е било валидно, тъй като не е прието империите да сменят имената на градовете, които завземат, с малки изключения. Така в рамките на Османската империя имало много градове и села, чиито имена не били на езика на владетелите. Сан Стефано по византийско време бил Айос Стефанос (Свети Стефан). През 1203 г. рицарите от четвъртия кръстоносен поход акустирали в селището. И тъй като за римляните било трудно за произнасяне гръцкото название, те го превели на родния си език и от там дошло Сан Стефано, откъдето по-късно идва и името на договора.

Факт № 2: При подписването на мирния договор в Сан Стефано българите не участват като страна.

Войната от 1877-1878г. е двустранна руско-турска, епизод от вековния конфликт на двете империи на Балканите и в Кавказ. Българските земи са основното бойно поле във войната и са подложени на страшни опустошения. Въпреки недоброто си въоръжение българските опълченци доброволци в руската армия имат своя реален военен принос за победата. Това е неоспорим исторически факт. С високия си боен дух и лъвска смелост те се сражават успешно при Стара Загора, в епичните августовски боеве на Шипка през 1877 г., където победата им не е мит, а реалност. С успех си опълченците ни спасяват честта на руската армия и дори на императора и при Шипка-Шейново (януари 1878), където участват в разгрома на армията на Вейсел паша.

Въпреки достойносто сражение на нашите войски за съжаление нито един българин не е поканен от Русия при подписването на договора край Сан Стефано. При все това хилядите жертви (цивилни и военни), които народът ни дава в борбата, българите не са признати за съвоюващи. Делегацията, която води финалните преговори за сключване на мира се състои само от руснаци. Те и не помислят да включат в нея български първенци, въпреки че на Цариградската конференция (декември 1876 - януари 1877) е признато съществуването на българската нация. По това време има немалко познати на обществеността и не само в Османската империя, а и в Европа изтъкнати българи, които са достойни да представляват народа, чиято бъдеща държава се създава в този момент. Наред с екзарх Антим І и новият Йосиф І, много българи като Ал. Богориди, Г. Кръстевич са заемали висши османски служби. С висок авторитет пред османските управници се ползват в доскорошните борци за църковна независимост - д-р Ст. Чомаков, Т. Икономов, Т. Бурмов. Всеобщо признат и уважаван е и поетът-журналист П. Р. Славейков.

Така на 19.02.1878 (стар стил) е подписан Санстефанският прелиминарен мирен договор. Руската делегация е избрала точно тази дата, за да прослави за трети път императора Александър ІІ. На този ден, както посочихме по-горе, е и неговото възшествие на престола през 1855 г. На същия ден през 1861 г. той премахва крепостничеството и става "Цар освободител" на руските селяни.

Факт № 3: В Санстефанския мирен договор не присъства името България

Колкото и да е странно да звучи при самата подготовката и воденето на войната, руските официални органи и лица не употребяват никъде името България. Далеч преди началото на войната, на 26.06./8.07.1876 г., в малкото австро-унгарско градче Райхщад, в пределите на днешна Чехия се подписва тайно споразумение между Русия и Австро-Унгария. Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи държава, чието име не е посочено, нейната южна граница не би трябвало да прехвърля билото на Стара планина.

В Санстефанския договор също не се споменава официално името България. Говори се за "областта" или "Балканската област". Това е по-скоро практика за руската имперска политика. Преди 1878 г. във всички мирни договори, като този от Кючук Кайнарджа (1774), по който Русия придобива правото да се застъпва за балканските християни, също не се среща името България.

Факт № 4: Санстефанският мирен договор никога не е публикуван на български език

Оригиналът на Санстефанския договор е в Русия, а нашите архиви съхраняват само копие от него.

Текстът на договора от Сан Стефано в България е известен най-вече от публикациите на д-р Богдан Кесяков и проф. Георги Генов. Санстефанският договор е публикуван в "Принос към дипломатическата история на България" 1878-1925г., т.1. Печатница "Родопи", 1925 г., с кратки обяснителни бележки от д-р Б. Кесяков и предговор на проф. Ст. Баламезов. Втората важна публикация е дело на проф. Г. Генов през 1940 г.. Тя влиза в сборника "Международни актове и договори, засягащи България. С обяснителни бележки и една карта на България и Съседните страни".

Самият текст на договора от 19.02.1878 г. по ст. ст. е писан на френски език - езикът на дипломацията по това време. Тук историците отварят една скоба, за да отбележат, че граф Н. Игнатиев, считан за фактическия негов автор, пише основно на френски език в своята дипломатическа кореспонденция с Петербург, което е обичайна практика за това време.

Договорът обаче предвижда ратификация и има вариант на руски език и на османотурски език. Това са езиците на двете договарящи се страни: победителката Русия и победената Османска империя във войната. В този ред на мисли се предполага, че д-р Б. Кесяков през 1925 г. и проф. Г. Генов през 1940 г., които са солидни изследователи и безспорни авторитети са ползвали френския текст на договора, но не и руския, нито пък османотурския. В подкрепа на това твърдение е фактът, че проф. Г. Генов е френски възпитаник и в своя сборник прилага текстът на договора на френски език в своята публикация.

Надяваме се статията ни да Ви е заинтригувала.

Честит празник от целия екип на Езикови училища “Интелект”!

Харесахте ли нашата статия?

Споделете я и на Вашите приятели и познати. Благодарим Ви!